Как работи сърцето, Кардиологичен кабинет Бургас, Д-р Чавдарова

Начало // СЪРЦЕ - как е устроено и как работи

Как работи сърцето

Миокардът е средният, най-дебел и функционално най-активен слой на сърцето. В по-голямата си част той е изграден от особен тип мускулни клетки, които съкращавайки се обуславят помпената функция на сърцето.

В миокардната тъкан обаче има и друг вид клетки, които са струпани в определени части на сърцето. Те формират т.нар. възбудно-проводна система. Най-характерната особеност за тези клетки е, че те имат способността сами да се възбуждат, т.е. за разлика от по-голямата част от клетките в организма, които за осъществяване на функциите си се нуждаят от различни по вид възбудни импулси, този вид клетки сами продуцират подобни импулси и ги предават на останалата част на миокарда.

Причината за описаната особеност на възбудно-проводната система на миокарда се крие в нейната особена структура и в по-специалното устройство на нейните клетки. Така под действието на импулси, зараждащи се в нея, останалите миокардни клетки се съкращават и обезпечават помпената функция на сърцето.

Най-важните елементи на възбудно-проводната система на сърцето са:
-   синусовият възел
- атрио-вентрикуларният (предсърдно-камерен) възел
-   снопът на Хис
-   мрежата на Пуркиние

Синусовият възел се намира в стената на дясното предсърдие. Той се нарича още и „водач на ритъма” на сърцето, тъй като честотата на възбуждане в неговите клетки е най-голяма (най-често около 100 импулса за минута) и именно той се явява водач на ритъма на цялото сърце. В действителност под влияние на парасимпатиковата нервна система тази честота на възбуждане на синусовия възел се моделира и достига по-ниски стойности, най-често 70-80 удара в минута.

Атрио-ветрикуларният възел е разположен в непосредствена близост в междупредсърдната преграда. Неговата честота на възбуждане е от порядъка на 60 удара за минута. Обикновено той забавя възбуждането, идващо от синусовия възел, за да се съкратят първо предсърдията и да се донапълнят камерите. Освен това той играе ролята на своеобразен еднопосочен вентил – пропуска възбужданията само от предсърдията към камерите, но не и в обратната посока.

След атриовентрикуларния възел възбуждането достига снопа на Хис, разположен в междукамерната преграда. След това следва едно разделяне на снопа на Хис на ляво и дясно бедро, които съответно се разполагат в областта на двете камери. От своя страна лявото бедро се разделя на преден и заден сноп. В крайна сметка всяко едно бедро завършва с множество влакна на Пуркиние, които достигат до миокардните клетки и дават начало на тяхното съкращение. Честотата на съкращение в областта на снопа на Хис и по-надолу е в рамките на 20-40 удара за минута.

Описаното дотук показва опростено електрическата мрежа на сърцето. Всяко възбуждане, генерирано в синусовия възел, се предава на атрио-вентрикуларния възел, следва възбуждане на снопа на Хис, предаване на импулса по съответните бедра и последователно възбуждане и съкращаване на миокардните клетки. Този процес протича при всяко едно съкращение на сърцето, при всеки един негов удар и обезпечава нормалният ритъм на сърцето наречен синусов ритъм. Увреждането в който и да е от посочените елементи на тази сложна електрическа мрежа води до цялостно нарушение на помпената функция на сърцето.

При покой нормалната сърдечна честота е 50-99 удара в минута. Физическото натоварване, емоциите, повишената температура карат сърцето да бие учестено, понякога с честота над 100/мин. Някои лекарства също могат да променят честотата на сърдечния ритъм.

Всеки може да разбере колко бързо бие сърцето му като провери пулса си. За тази цел имате нужда от часовник със секундарник.

Поставете показалеца и средния си пръст по вътрешната повърхност на китката на другата си ръка, точно под основата на палеца. Ще почувствате пулсиране под пръстите си. Пребройте пулсациците, които чувате в продължение на 15 секунди. После умножете този брой по 4 и ще получите сърдечната честота – брой сърдечни удари за една минута.