Артериална хипертония, Кардиологичен кабинет Бургас, Д-р Чавдарова

Начало // Полезно за вас // Заболявания на сърдечно-съдовата система

Артериална хипертония

Повишеното кръвно налягане или артериалната хипертония (АХ) е една от водещите причини за заболеваемост и смъртност в света. То е хронично заболяване, което увеличава риска от развитие на атеросклеротични усложнения с 2 до 3 пъти, а именно поява на исхемична болест на сърцето (ИБС), сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт, бъбречна недостатъчност.

Пациентите често задават въпроса: “Каква е причината за високото кръвно налягане?”. АХ е два вида: есенциална (хипертонична болест) и вторична (симптоматична). При първата причината за повишеното артериално налягане (АН) е сложно взаимодействие между генетични фактори и фактори на околната среда (стрес, намалена физическа активност, затлъстяване, прекомерна употреба на сол, алкохол, тютюнопушене). В този случай наличието на наследствено предразположение в комбинация с непрекъснато въздействащи, натрупващи се неблагоприятни фактори на заобикалящата ни среда отключва хипертонията – нарушава се сложният механизъм на регулация, поддържащ тонуса на кръвоносните съдове – те се “свиват”, АН се покачва. При другият вид АХ – симптоматичната, има конкретно заболяване, конкретна причина за повишеното АН – бъбречно заболяване, ендокринни или неврологични смущения.

В началото на заболяването пациентите се оплакват от главоболие, замайване, световъртеж, шум в ушите. АН се покачва над нормата, т.е. над 140/90, в началото инцидентно, а с напредване на заболяването може да остане постоянно повишено. При нелекуване заболяването прогресира и води до засягане на кръвоносните съдове, сърцето, мозъка, бъбреците – това са т.нар. прицелни органи на хипертонията – те са “жертвите” на нелекуваното повишено АН. С течение на времето кръвоносните съдове задебеляват, стават по-малко еластични, по-лесно могат да се “спукат” – израз на такова усложнение е например мозъчният инсулт. Сърдечният мускул задебелява в отговор на повишеното съпротивление, срещу което трябва да изтласква кръвта, става по-податлив на “кислороден глад” и по-застрашен от миокарден инфаркт. Промените в бъбреците започват с отделяне на белтък в урината, като постепенно се стига до уплътняване на бъбречната тъкан и бъбречна недостатъчност. АХ може да е причина за тежко увреждане на бъбречната функция до степен да е необходимо започване на хемодиализно лечение.

Каква е целта на лечението на АХ? Тя е намаляване заболеваемостта и смъртността при пациентите с АХ.
1. Необходимо е поддържане на АН под 140/90, а за пациентите със захарен диабет или бъбречно заболяване АН трябва да е дори още по-ниско – под 130/80.
2. Премахване на останалите рискови фактори – повишен холестерол в кръвта, тютюнопушене, затлъстяване и т.н.

Какво лекарство е подходящо за всеки пациент – това решава лекарят след преглед и преценка на цялостното състояние. Неправилно и дори опасно може да се окаже самолечението (от типа на “един познат ми каза за едно лекарство и реших да го опитам) – изборът на медикамент е строго индивидуален, определя се от множество фактори, които може да прецени само лекарят.

Другият чест въпрос от страна на пациентите е:” Докога ще взимам това лекарство?”. Хипертонията е хронично заболяване – тоест има я постоянно, непрекъснато. След като веднъж е започнала, хипертоничната болест не може да бъде дефинитивно “излекувана”. Тя може да се контролира, тоест, да поддържаме АН в рамки на нормата, но САМО докато приемаме нужните медикаменти. При спиране на лечението АН се покачва отново и рискът от усложнения нараства. Затова пациентите трябва да знаят, че лечението на АХ е всеки ден, до края на живота. То ги предпазва от сериозни усложнения, защитава прицелните органи от вредното въздействие на АХ и значимо удължава продължителността на живота им.