Как да стигнете до кабинета?
Новини  //  За енергийните напитки

За енергийните напитки
Енергийните напитки са безалкохолни напитки, масово представяни като доставящи “енергия”. Енергизиращият им ефект не се свързва с висока енергийна стойност, а със стимулиращо действие върху функциите на организма на включените в състава им биологично-активни вещества, витамини и растителни екстракти.

Определение на термина “Енергийни напитки” липсва, както в научната литература, така и в законодателни документи, но те съдържат обичайно различни комбинации и количества от кофеин, витамини от В групата, растителни екстракти (гуарана, мате, акация, женшен, гинко билоба), таурин, глюкоронолактон, инозитол, карнитин, креатин и др. Тези напитки са разработени за подкрепа на умствената и физическа активност, за намаляване признаците на умора. Установено е например, че приемът на 250 мл дневно на енергийна напитка, съдържаща кофеин, женшен и гуарана стимулира мозъчната активност, запаметяването и вниманието, а консумацията на напитка с комбинация от захари, таурин и глюкоронолактон оказва въздействие върху скоростта на реакциите при умора.

При еднократен дневен прием на енергийни напитки се счита, че не съществува риск за здравето. При консумация на две и повече напитки дневно, поради повишен прием чрез тях на кофеин в съчетание с други съставки със стимулиращ ефект са възможни неблагоприятни въздействия върху организма: повишена нервност, тревожност, тремор, безсъние, главоболие, сърцебиене, дихателни нарушения, ерозивни промени на лигавицата на стомашно-чревния тракт, дехидратация, вследствие на загуба на вода и соли от организма. Децата са по-рискова група, поради появата на неблагоприятните ефекти на кофеина при много по-ниски дози, в сравнение с възрастните. Комбинираният прием на енергийни напитки с алкохол и/ или наркотични вещества, крие значителен здравен риск, особено при млади хора, тъй като стимулиращия ефект на енергийните напитки маскира токсичното действие на алкохола и наркотичните вещества.

Поради многообразието от физиологични и психологични ефекти върху организма и консумацията на т. нар. “енергийни” напитки предимно от млади и активно спортуващи лица, съдържащите се в тях ингредиенти през последните години са обект на научни изследвания и оценки.

През 2009 г. Европейския орган по безопасност на храните представи своето становище относно две биологично активни вещества, често включвани в състава на енергийни напитки: таурин  и d-глюкоронолактон. Таурин и d-глюкоронолактон са естествени съставки на храната и са нормални метаболити на обмяната на веществата в организма. При висок прием тауринът  е възможно да има неблагоприятни ефекти основно върху мозъчната дейност, а d-глюкоронолактонът  върху дейността на бъбреците. Не са наблюдавани странични вредни въздействия при общ дневен прием за всяка от двете съставки до 1000 мг на кг телесно тегло дневно - количества, които многократно надвишават обичайния им прием с енергийните напитки. Взаимодействието и засилването на ефекта при комбиниран прием, както на кофеин и таурин, свързани с повишен диуретичен ефект и загуба на вода и соли от организма, така и на d-глюконолактон и кофеин, таурин и алкохол в условия на физически натоварвания все още, обаче не са достатъчно проучени, особено при деца и млади хора.

Експертите на Европейския орган по безопасност на храните считат, че установени остро настъпили здравни проблеми, включително и на фатални последици, се дължат на висока консумация на енергийни напитки (над 1400 мл дневно) при значително физическо натоварване, често и с консумация на алкохол и/ или наркотични вещества. Решаващ фактор за вредното действие на енергийните напитки е високият прием на кофеин. Възможният неблагоприятен ефект от взаимодействието на таурин  с други съставки от енергийните напитки все още не е научно доказан.

Значителното нарастване на консумацията на енергийни напитки, особено от деца и млади хора, през последните години инициира предприемането на действия за регулиране предлагането и етикетирането на енергийните напитки в много страни от Европейския съюз, САЩ, Канада и др. Популярната напитка „Red Bull” е била забранена за употреба във Франция за период от 12 години след смъртен инцидент със спортист, консумирал 4 бутилки от напитката по време на състезание. В Англия съществуват препоръки за ограничаване приема на енергийни напитки от деца и бременни жени, както и забрана за продажба на енергийни напитки в някои училища на местно ниво. В Германия се обсъжда включването на предупредителен текст при етикетиране на енергийни напитки. През 2010 год. Дания предложи на Европейската комисия да регламентира специфични изисквания при етикетиране на енергийните напитки за ограничение количеството на дневен прием при възрастни и деца до 18 год. и забрана на консумацията от деца до 10-годишна възраст и бременни жени, но все още няма предприети специфични регулаторни мерки. Към момента в САЩ също няма законодателно регламентиране на енергийните напитки, но се води широк обществен и научен дебат за специфични изисквания при етикетирането им. 

Съюзът на Европейските асоциации по безалкохолни напитки разработи и прие през декември 2010 год. “Код за етикетиране и маркетинг на енергийни напитки”. Документът включва специфични препоръки към производителите при етикетиране на енергийните напитки, свързани със следните изисквания: да не се промотира консумирането на енергийни напитки с алкохол и да не се твърди, че съвместният им прием може да противодейства на неблагоприятните ефекти на алкохола; изискване енергийните напитки да се консумират умерено; предупреждение да не се препоръчват за деца, бременни жени и лица чувствителни към кофеин. Кодът включва и препоръки за продажба и маркетинг на енергийните напитки; представяне на изчерпателна и точна информация на потребителите; ограничения на маркетинг и реклама на енергийни напитки при деца до 12-годишна възраст и в близост да училища. През февруари 2011 год. Съюза на Европейските асоциации по безалкохолни напитки публикува план за комуникиране на Кода в страните от Европейския съюз.

Преди присъединяването на България към Европейския съюз, до 2005 година съществуваше разрешителен режим за производството и продажбата на хранителни добавки, включително и на енергийни напитки, който се провеждаше от МЗ. На базата на становище на експертите от НЦООЗ, МЗ изискваше включване в етикетите на енергийните напитки на предупреждение да не се консумират от деца до 10 годишна възраст, от бременни жени, едновременно с алкохолни напитки и от лица чувствителни към кофеин. След хармонизиране на българското законодателство, свързано с храните с това на Европейския съюз, поради липса на подобни ограничения в Европейското законодателство, задължителното национално изискване при етикетирането на енергийните напитки отпадна, но повечето производители и вносители на енергийни напитки продължават да го спазват. Понастоящем, според наредба на МЗ за изискванията за етикетирането и представянето на храните  (Приета с ПМС № 136 от 19.07.2000 г.), в етикета на напитките, съдържащи кофеин в количество по-голямо от 150 mg/l, задължително трябва да се включва текст "Високо съдържание на кофеин". Наредба № 37 на МЗ от 2009 г. за здравословно хранене на учениците, регламентираща храните и напитките, които могат да се продават в столовете, бюфетите и автоматите за закуски и напитки в училищата в България, не допуска предлагането на енергийни напитки на територията на училищата.Резултатите  от национално проучване на храненето на учениците от 1 до 12-ти клас в България, проведено в края на 2010 от НЦООЗ и Университетската болница по педиатрия в София показаха, че значителна част от децата, особено момчетата  над 10 годишна възраст консумират често и значителни количества енергийни напитки. От децата от 1-ви до 4-ти клас 5.7% консумират 5 пъти и по-често енергийни напитки, като 4.7% от момчетата на тази възраст пият повече от веднъж дневно енергийни напитки. Децата в 5-7 клас имат по-голяма честота на консумация - 19% от тях пият 5 пъти и повече седмично енергийни напитки, а децата в гимназиалния курс са с най-висока честота на употреба на тези напитки - 20.8%. Особено голяма е консумацията в тази възраст при момчетата – 24.5% от изследваните ученици консумират повече от 5 пъти седмично енергийни напитки,  а 9.1% от тях пият такива напитки повече от веднъж дневно. Тези данни очертават, че проблемът със свръхупотребата на енергийни напитки от децата в България е сериозен и са база за предприемане на допълнителни регулаторни мерки за намаляване на възможните рискове за здравето на децата, свързани с ‘енергийните” напитки, бонбони и други храни.

Материалът е подготвен от доц. д-р Стефка Петрова - национален консултант на МЗ по хигиена, хранене и диететика и доц. д-р Веселка Дулева, ръководител на секция “Хранене и обществено здраве”, НЦООЗ



  Начало

  За кабинета

  За Д-р Чавдарова

  Полезно за вас

  Изследвания на сърдечно-съдовата система

  Безплатни кардиохирургични консултации

  Съвременно лечение на артериалната хипертония


  Новости

Повече направления от НЗОК
ПОВЕЧЕ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ПАЦИЕНТИТЕ ЩЕ ИМА ПРЕЗ ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ  »

Превенция
Нови препоръки на Американската Кардиологична Асоциация за превенция на сърдечно-съдовите заболявания при жени - 2011г.  »

За енергийните напитки
Енергийните напитки са безалкохолни напитки, масово представяни като доставящи “енергия”.  »

Всички статии